Ще започна този блог ,с цитат от Малкия принц,който ме вдъхновява и ме кара винаги да спра и да се замисля кое е най-важното в живота.
" Малкият принц отиде да види розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им
той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте
сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто
хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е
единствено в света.
И розите се почувстваха много смутени.
- Вие
сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се
умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза
прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие
всички, защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се
оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
- Сбогом …-каза той.
- Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста:
най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за
очите."
Няма коментари:
Публикуване на коментар